Наклоните са неизбежни участъци от пътищата, по които се движат мотоциклетистите. Управлението на мотоциклета по тях има характерни особености, произтичащи от увеличеното съпротивление - при изкачване и естественото увеличение на скоростта - при спускане (този случай, който ще разгледаме сега). Познаването и прилагането на правилните начини за управление на мотоциклета позволяват да се използва мощността и спирачното действие на двигателя по най-рационалния начин. Това е от съществено значение за намаленото износване на двигателя и спирачната уредба, реализиране на горивни икономии и особено за безопасността на движението.
Спускането по надолнище може да стане по три начина.
1. С използване на двигателя като спирачка. Във всички случаи, когато мотоциклетистът се движи в надолнище, той трябва да използва спирачното действие на двигателя. По полегатите и без препятствия наклони може да се слиза с по-голяма скорост, като газта е отнета докрай. Като правило трябва да се знае, че наклони се спускат на същата предавка, с която могат да се изкачат.
2. С комбинирано спиране - посредством двигателя и спирачките. Така се спускат средно стръмни надолнища и такива с препятствия /завои, стеснения на пътя и др./, при които само спирачното действие на двигателя не е достатъчно за безопасно движение. Този начин за намаляване на скоростта се налага и при мотоциклетите с двутактови двигатели, които имат по-малко спирачно действие в сравнение с четиритактовите.
Употребата на спирачките в никакъв случай не бива да се предхожда от отделяне на съединителя, защото тогава се разчита само на спирачките и те се претоварват. Освен това спирачките не трябва да се употребяват непрекъснато, а периодично, за да се избегне ускореното износване на накладките, загряването на барабаните и в крайна сметка намаленото спирачно действие, което представлява сериозна заплаха за безопасността.
3. С предварително включване на по-ниска предавка. Когато надолнището е много стръмно или крие някакви опасности, предварително се включва "по-бавна" предавка, която ще позволи движение без допълнително превключване. Трябва да се има предвид, че превключването на низходящите предавки в надолнище е значително затруднено и изисква добра техника на управление, поради което трябва да се избягва, особено от по неопитните. Изборът на предавката се съобразява със стръмнината, наличността на препятствия по пътя, вида и състоянието на настилката, спирачните качества на двигателя и, разбира се, умението на мотоциклетиста. Винаги се предпочитат по-ниските предавки, защото сигурността се поставя над всичко друго.
При спиране в надолнище се извършват познатите действия с някои особености. Удълженият спирачен път изисква спирачното усилие на лоста и педала да бъде приложено на по-голямо разстояние от набелязаното за спиране място. Отнесено към същата скорост на равен терен, то трябва да бъде и по-голямо. Особено съществено е през това време съединителят да бъде включен дори и тогава, когато скоростта значително намалее. Лостът на съединителя се задейства непосредствено преди спирането. Неправилно е предварителното включване на низходяща предавка. Ако мотоциклетът ще престои известно време, наложителни са мерките за обезопасяването му срещу тръгване против волята на мотоциклетиста.
Да се потегли в надолнище е съвсем лесно. То се усвоява бързо, тъй като по същество се свежда до извършване на елементарни действия, имащи за цел да премахнат причините, които задържат мотоциклета по наклона. Тази особеност позволява тръгването да се извърши на дтора, дори на директна предавка и без подаване на газ, Възможно е това да стане още с неработещ двигател, като предварително е включена подходящата предавка, което действие предварително трябва да бъде усвоено от ездача.
Индекс 
