Практическите занятия по управление на мотоциклета са основната част от подготовката на бъдещите водачи. По време на кормилната практика притежаваните теоретични познания се обобщават и като се свързват с постепенно оформящите се умения и навици за правилно водене на мотоциклета, създават предпоставките за бъдещото самостоятелно управление по пътищата.
Кормуването се поддава много по-лесно на усвояване, когато обучаващият се умее добре да кара велосипед. Затова е особено важно предварително да бъде изработено чувството за запазване на равновесие върху движещо се двуколесно превозно средство. В противен случай работата в началото ще върви трудно. Психическото затормозяване, което е естествен и закономерен спътник при практическото обучение, може да нарасне дотолкова, че дълго време да възпрепятства нормалното протичане на занятията. Несъмнено резултатите ще закъснеят и в рамките на предвидените часове по кормуване няма да се постигне максималното.
Търпение и постоянни усилия за усъвършенстване на вашата техника
Такъв е естественият, нормалният ход на усвояването на практическите умения и навици в управлението на мотоциклета. Но за това е необходимо време. Ето защо в началния етап на обучението начинаещите не трябва да се стремят към бързо изпълнение на елементите от техниката на управление. Такива резултати ще се получат като последица от многократните повторения. В началото основното е действията да бъдат плавни, отмерени, точни и в изискващата се последователност, макар да протичат забавено. Допуснатите грешки не трябва да оказват депресиращо влияние. За този етап на обучение те са неизбежни. Въпросът е да не се повтарят системно и да се превръщат в лоши навици, които по-късно трудно се изкореняват.
Понякога в обучението настъпват кризи. Работата не върви, наблюдава се дори отстъпване от постигнатото. В такива моменти повече от всякога са необходими спокойствие и вяра в крайния успех. В рамките на курса или с допълнителна подготовка трудностите се преодоляват и идва онзи момент, в който се оказва, че управлението на мотоциклета вече е овладяно.
Оттук нататък следва съчетаване на техниката на управление с изискванията на правилата за движение. Като се продължава работата по усъвършенстване на управлението, ударението се поставя вече върху стриктното спазване на правилата за безопасност.
Едновременно с това не бива да се изпуска от вниманието още един съществен елемент, на който мнозина за съжаление не отдават достатъчно значение - културното управление на мотоциклета. Възпитанието на хората се проявява с особена сила, когато управляват моторни превозни средства. Придобиването на културни навици е част от обучението по практика. Другояче казано: Внимателно отношение към колегите на пътното платно, уважение на пешеходците и техните права.
По тези въпроси може още много да се допълни, като нека това направят самите мотоциклетисти в своята практика.
Преди да се използва мотоциклетът, необходимо е неговият водач да се запознае най-подробно с техническата и експлоатационната му характеристика: марка, модел и вид, кубатура, мощност, вид на двигателя, вид на вторичното предаване (верижно или карданно), брой на предавките и максималната скорост на движение, количество на горивото и маслото, разход на гориво за 100 км, налягане на гумите и т.н.
Най-добре е горните данни да се вземат от книжката-упътване, която заводът-производител предава с мотоциклета.
Мотоциклетистът трябва да се запознае още с общото техническо състояние на мотоциклета в момента - нов, ремонтиран, разработен, износен, а също със състоянието на някои негови важни детайли и възли, които в голяма степен влияят върху безопасността на движението: гуми, предавателни вериги, предно окачване, спирачки и т.н.
Индекс 
